Всички деца, особено по-малките – межу 2 и 6 години, обичат да изпробват границите на родителите си. Причината е много проста. Те са в процес на опознаване на света, който ги заобикаля и искат да задоволят любопитството си.

Резултатът, обаче, често е много стресиращ за родителите.

Много често те се намират в ситуации, повтаряйки на детето едно и също, отново и отново, докато търпението им се изчерпа максимално, а децата съвсем отказват да чуят какво им се говори. Тези ситуации, които всички познаваме, неминуемо генерират напрежение.

• пазарувате, а детето пищи, че иска нова играчка или не спира да тича между щандовете.
• тръгвате си от детската площадка, а детето иска още 5 минути. Има и още много други ситуации, в които то просто не иска да отстъпи.

Хранене. Спане. Играене. Обличане. Излизане от вкъщи.

Ето ги и вълшебните думички, за да накрате детето ви да слуша

„имаш две възможности“

Независимо какво прави, винаги можете да ги използвате, за да върнете реда. Имате две възможности. Толкова е просто!

Тази фраза, чрез която вие предлагате на детето си избор ще помага във всеки един момент. Това е така, защото предлага и на детето, и на родителя усещането, че те контролират нещата. Децата обичат контрола, но и техните родители също. Детето трябва да чувства, че окончателният избор е негов, дори ако това означава да спре дейност, която то обича.

Няколко примера:

Имаш две възможности: може да облечеш това яке или другото.

Имаш две възможности: да останем в парка още 10 минути, но след това няма да има време да рисуваш. Или може да си тръгнем сега, но като се приберем ще можеш да рисуваш.

Имаш две възможности: да си сложиш каската или да оставим колелото вкъщи.

Имаш две възможности: да ми държиш ръката, когато пресичаме улицата или да седнеш в количката и да сложим предпазния колан.

Защо използваме тази техника, за да накараме нашето дете да ни слуша?

Ако не искаме да наказваме детето си, но имаме нужда да контролираме ситуацията, стратегията за двете възможности наистина помага. Тази техника е много ефективна, когато, обаче, твърдо си удържаме на думата. Така че, ако избере да остане в парка по-дълго от обикновено, детето трябва да знае, че след като се прибере няма да русива и ще се придържа към уговорката ни.

Това е подход, който позволява на детето да избира и му предлага възможност да контролира своето решение. Вие му давате последната дума.

Както вече сте забелязали, се избягва думата “ НЕ”.

Децата не реагират добре на тази дума. Забраната, без право на преговори само влошава ситуацията.

Имате шумно дете? Ето какво се препоръчва да направите, ако искате по-тих дом.

От моя собствен опит мога да кажа, че тази техника работи в 90% процента от случаите. В останалите 10%, моето малко момиче казва: “аз няма да избера нищо.“

В тези случаи, трябва да се опитаме да разберем причините за това – какво го е разстроило, гладно ли е, уморено ли е, какво му е така трудно. Спираме и отиваме при него. Сядаме на същото ниво на което е то, гледаме го в очите и говорим с него спокойно. Обясняваме напълно какво представлява едната възможност и какво другата. Предлагаме му разбиране, прегръдка, целувка, ласка.