Братовчедите на увереността

мъж гледа с оптимизъм планински върхове

„Оптимизмът е вярата, която води до успех.
Нищо не може да бъде постихнато без вяра и увереност.“

Оптимизъм

– да вярваш в доброто стечение на обстоятелствата и да фокусираш вниманието си върху възможностите, а не върху пречките. Голяма част от хората прекарват времето си в размишления върху какво може да се обърка и това спира действието така нареченото: анализа – парализа. По-добре е да фокусираме вниманието си върху какво можем да вземем от ситуацията и какво ни дава тя.

Толеранс към себе си

– ако нещата не минат както ни се иска, много често се самонаказаваме и упрекваме, направо ни идва да се разпнем на кръст. Това се случва, защото не си даваме право да грешим, искаме да бъдем съвършени и това блокира нашето действие. Ние учим много по-добре от провалите и несполуките си, отколкото от успехите си. По-добре няколко малки провала, с идеята, че си пробвал и опитал, отколкото никога да не си позволиш  да паднеш и сгрешиш.

Самоуважение

– това е вярване, което се отнася до цялата ни личност.  – “аз съм стойностен човек, който има място на този свят, имам право да се направя видим, за тези, които са до нас и за тези след нас.“ Самоуважението подхранва вярата, че заслужавам обич, успехи, че съм важен и достоен човек. Самоуважението се свързва с дълбокият смисъл за нашето съществуване, с усещането за мисия, ценности и принципи. Също така е свързано с възможността за избор и с шанса да пишеш живота си, така като ти искаш да го живееш.

Вярата изкачва първото стъпало, дори тогава, когато не можеш да видиш цялото стълбище”.

Мартин Лутър Кинг Младши