Братовчедите на увереността
„Оптимизмът е вярата, която води до успех.
Нищо не може да бъде постихнато без вяра и увереност.“
Оптимизъм
– да вярваш в доброто стечение на обстоятелствата и да фокусираш вниманието си върху възможностите, а не върху пречките. Голяма част от хората прекарват времето си в размишления върху какво може да се обърка и това спира действието така нареченото: анализа – парализа. По-добре е да фокусираме вниманието си върху какво можем да вземем от ситуацията и какво ни дава тя.
Толеранс към себе си
– ако нещата не минат както ни се иска, много често се самонаказаваме и упрекваме, направо ни идва да се разпнем на кръст. Това се случва, защото не си даваме право да грешим, искаме да бъдем съвършени и това блокира нашето действие. Ние учим много по-добре от провалите и несполуките си, отколкото от успехите си. По-добре няколко малки провала, с идеята, че си пробвал и опитал, отколкото никога да не си позволиш да паднеш и сгрешиш.
Самоуважение
– това е вярване, което се отнася до цялата ни личност. – “аз съм стойностен човек, който има място на този свят, имам право да се направя видим, за тези, които са до нас и за тези след нас.“ Самоуважението подхранва вярата, че заслужавам обич, успехи, че съм важен и достоен човек. Самоуважението се свързва с дълбокият смисъл за нашето съществуване, с усещането за мисия, ценности и принципи. Също така е свързано с възможността за избор и с шанса да пишеш живота си, така като ти искаш да го живееш.
“Вярата изкачва първото стъпало, дори тогава, когато не можеш да видиш цялото стълбище”.
Мартин Лутър Кинг Младши
Благодаря Ви, ако споделите статията,
за да бъде полезна на повече хора:
