Много динамично на 3 години, много отпуснато на 12. Често такъв упрек се отправя през интервал от 9 години на едно и също дете. На 3 години неговите хрумвания ни пречат, те са шумни и не отговаря на идеята, която обикновено си съставяме за малкото дете, “което тепърва има много да научи” и чиято главна добродетел е мълчаливо да се подчинява.

Според много родители 3 годишното дете трябва да бъде спокойно, покорно и тихо. А на 12 години да е подвижно и самостоятелно, да проявява характер. „В живота това е необходимо!“ Но чудеса не стaват. Едно и също възпитание не може с няколко години отдалечаване да даде толкова различни резултати. Не може, след като дълго сме потискали инициативността, да искаме един ден детето да я има.

Бих искала за секунда да се спра на един въпрос, който много ме вълнува:

Смятам, че чувството за отговорност и самостоятелност трябва да се възпитава. Едно дете трябва да има право да върши нещо само и да не се възпира неговата инициатива. Колкото по-рано му се делегират елементарни отговорности, толкова по-бързо постига самостоятелност.

Този въпрос е важен и труден. И във всяко нещо трябва да се търси балансът. Има родители, които искат детето им от малко да може всичко и го бутат без то да е поискало. Други родители пък възпират детето: не смеят да пуснат ръката му, да го оставят. То иска да се научи да плува. Те се страхуват, че ще се удави.

Но тогава как да узнаем кога да казваме „да“? Кога да откажем? Много е деликатно: няма нито правила, нито рецепти. Всичко зависи от детето. Ако е плахо, трябва леко да го насърчавате, да го побутвате напред – не казвам да го тласкате, а да му помогнете да се отдели и да му засвидетелствате доверие: Голям си, можеш и ти като другите.

Дете, което е вироглаво, трябва малко да се възпира, иначе ще си строши главата. А онова, което е достигнало донякъде, оставете го да следва своя ритъм, оставете го да върши неща, които отговарят на възрастта му.

Засвидетелствайте му доверие и бдете отдалеч. При това, като го оставяте да следва своя път и все пак стоейки зад гърба му – явно или не, това отговаря за неговото желание за сигурност. И най-дръзкото, най- независимото дете, което все крещи, че иска да направи всичко само, има безусловна нужда от вас. То мечтае да изследва неизвестното, но в същото време иска да бъде подкрепяно.

А от време на време оставете на детето малко свобода, без да ви моли. Едва ли бихте могли да направите по-добър подарък. То е на 4 години. Всяка сутрин, ръка за ръка, вие го отвеждате до детската градина. Един ден на петдесет метра преди входа, ако вече няма улици за пресичане, пуснете го, предложете му само да отиде до там. Ще видите, че то пробягва тези петдесет метра много гордо, без да се обръща.

Автор: Психолог и психотерапевт
Мина Касабова