ДА. Увереността е изключително важна, за да можем  да се движим напред, да порастваме, както възрастово, така и личностно. Второ ДА за увереността, за да се преборваме  с кризите на живота и паднали на дъното, да намерим онези сили и вътрешни ресурси, които да ни въздигнат над страха, срама, загубата. Трето ДА за нея, за да излезем от онази голяма каша, която сами сме си забъркали.

Да… – това се оказва се една много дълбока тема. Въпроси, съмнения и хиляди страхове. Първа задънена улица. Втора задънена улица. Трета задънена улица, ами сега накъде?

И сега като нямаш увереност? Какво ще се случи? Какво да правиш като нямаш никаква представа как да се оправиш в тази ситуация? Можеш ли да го направиш или пак ще се провалиш? Кога? Не е ли по-добре да си седиш долу и да си мрънкаш, и да се оплакваш, че животът е крив. Ами сега? Кой е отговорът?

Ами отговорът на въпроса е в това да действаш, дори когато нямаш увереност.

Дори когато ти липсва самочувствие, сърцето ти бие, дланите се изпотяват и целият ти корем е свит на топка. Да действаш, когато самооценката ти е ниска и вътре едно гласче в теб говори как ще се провалиш и как от теб нищо не става.

Ето тук ще дам няколко инструмента върху, които да си помислиш и да “приглушиш страховете”, които бушуват в теб:

1.) Анализа-парализа и загубата на смисъл. Колкото повече анализираш ситуацията, толкова повече причини можеш да намериш, да не ти се случат нещата, за които мечтаеш. Винаги има избор и тук е хубаво да се свържеш  с важното за теб, с твоите ценности, които придават дълбок и истински смисъл и дават вярната за теб посока. С прекалено мислене се спираме предварително. Има ли желание, има и сила. Има активност. Има действие. Има начин. Появяват се нужните хора, след тях и обстоятелства. Важното е да се оСМЕЛиш. Точно така! Да проявиш смелост!

На смелостта не са и нужни висока самооценка, голямо самочувствие и  увереност. Просто го правиш, защото проявяваш смелост. Правиш го, защото го искаш и други алтернативи няма. Да, може краката ти да треперят, да – гърлото може да пресъхне, но човек расте, когато излиза от зоната си на комфорт и преодолява себе си. Нелсън Мандела е казал: “Смелостта не е липсата на страх, а да гледаш страхът право в очите”.

2.) Парализата на парите и времето: Ами сега нямам достатъчно пари. Не мога да си го позволя. Първо децата да тръгнат на училище, после ще го направя. Докато не се управи икономическата обстановка съм напълно безсилен. Истината е, че когато човек има силно желание да постигне каквато и да е била цел, той намира и парите и времето. Обикновено те са извиненията, които намираме пред себе си. А истинската причина е страхът, които лежи вътре в нас. Преодолей съпротивите си. Страхът е най-голямата спънка към мечтания живот.

3.) Господството на правилата или всички онези наши вярвания, които по-скоро ни пречат, отколкото помагат. Голяма част от тях  са неосъзнати и ние сме ги придобили, докато сме крачили по тази земя, от раждането до настоящия момент. Те идват от възпитанието и вярванията на нашето семейство, от културата и манталитета на обществото в което живеем, от опита, които сме придобили. И човек е хубаво да се запита.

Всички тези аксиоми, убеждения и вярвания мога ли да ги подложа на съмнение? Те верни ли са? Кой знае кое е вярно и кое не е? Мога ли да разчупя собствените си правила? Кои са онези мои неосъзнати вярвания, които ме спират, за да предприема действие и да се възползвам от възможностите, които животът ми дава?

4.) Да предоставиш решенията на някой друг.  Човек трябва да знае, че всеки си кара неговия кораб и че той е капитанът на собственият си живот. И отговорността в каква посока се движи този кораб е изцяло негова. Живота си е ваш. Вие сте автор на всеки един ден. Бъдете свободни за това, което сърцето ви желае. Не искайте разрешение да бъдете себе си и да следвате мечтите си. А просто подкрепа да реализирате потенциала си.

5.) Съмнението в себе си: Мога ли да го направя? Ще сгреша ли? Имам ли нужната диплома? А умения? Алберт Айнщайн е казал “Веднъж приемем ли собствените си ограничения, можем да ги надскочим”. Личностното развитие е доживотен процес. Човек, навлизайки в дебрите на самопознанието, разбира, че сферата е необятна и има все повече възможности за развитие. Работи над себе си! Просто го прави! Не му мисли много!  Бъди толерантен към себе си и си позволи да сгрешиш. Ползите от личностно израстване са неограничени във всички сфери и това е парашутът, който помага, когато тръгнем да падаме. Живей целеустремено, а не по подразбиране.

Автор: Психолог и психотерапевт
Мина Касабова

Благодаря Ви, ако споделите статията,
за да бъде полезна на повече хора: