Думата “навик” означава заучено поведение, което се повтаря често и произлиза от латинската дума habitus, означаваща обичай. Терминът покрива широк обхват от поведения, включващи ритуали, рутини и тикове. Много от навиците и ритуалите ни помагат да се справяме в живота, така че да не се налага да мислим за всеки малък детайл, който повтаряме всеки ден.

Тясното взаимоотношение между мозъка и навиците е една от причините хората погрешно да смятат, че когато децата си гризат ноктите, непрекъснато шават или повтарят някакъв навик отново и отново, това трябва да е признак за емоционално разстройство. За щастие рядко е така.

Навици за хранене, поддържане на хигиена, обличане и събличане и лягане за сън са част от всекидневният ни живот. Няма родител, който да не смята, че те са важни за неговото дете. Те изискват решимост, постоянство и най-вече търпение.

Някой навици, обаче, будят притеснение в родителя

• смучене на пръст
• биене на глава
• клатене
• гризане на нокти
• бъркане в носа
• смъркане
• чесане и дращене

Всеки един от тези дребни навици може да започне от нормална реакция на глад, сърбеж, скука, раздразнение или някаква друга основателна причина. За нещастие, ако тези поведения се повтарят много скоро ще се фиксират като навик.

Какво да направим

Ето няколко идеи какво може да опитате, но ви моля да не се разстройвате, ако не проработят – просто опитайте отново по-късно. Колкото повече емоциите се смесват с навиците, толкова по-лошо става, така че не вземайте навиците прекалено на сериозно.

1. Опитайте да разсеете детето

2. Не казвайте нищо, просто посегнете и спрете действието все едно нищо не се е случило

3. Осигурете му нещо да държи като мече или някоя любима играчка

4. Избягвайте да казвате “Престани!”

5. Избягвайте да го превръщате в трагедия

6. Предложете му друг вид поведение – например кажете : “Моля те използвай носна кърпа”, ако детето подсмърча или си бърка в носа

7. Питайте, като начин да напомните на детето какво трябва да прави “ Имаш ли нужда от…?”

Причините

Винаги е възможно навикът да обслужва някаква цел, като например привличане на внимание или разсейването на родителите. В този случай той може да продължи да съществува, независимо от всички опити да бъде спрян. Ето и няколко причини защо детето може да има навик, който е необикновено труден за прекратяване:

• навикът е продължил да съществува за година и повече
• детето се наслаждава на навика или на реакцията, която той предизвиква
• правени са половинчати опити той да бъде спрян
• детето има фундаментален емоционален проблем
• съществува базисен физически проблем
• детето не е мотивирано да спре

Повечето деца преминават през период на прост, но независимо от това дразнещи навик родителите. Тези привички обикновено отшумяват от само себе си, но могат да бъдат  социално “инвалидизиращи” и е най-добре да се прекратяват, ако е възможно.

Има много неща, които можете да направите, за да спрете навика. Принципите са едни и същи, като основният подход е да насърчите детето си да прави всичко възможно да спре. Изкуството е да сте способни да избягвате емоционално да се разстройвате по отношение на навика. Понякога това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи! Но, ако сте упорити, трябва да успеете да накарате детето си да изостави навика.

Автор: Психолог и психотерапевт
Мина Касабова

Благодаря Ви, ако споделите статията,
за да бъде полезна на повече хора: